4 mar 2010, 15:14

Мръсна карма

  Poesía
907 0 5

Търсих сенки цял живот, докато не се превърнах в такава!

Живея в откъснат момент от спомен, в част от изкривена права.

Ключов момент - промяна на целите и идеалите.

Изкушението е тест - минават само устоялите.

Сенките в главата ми взимаха превес,

мислите със сила идваха, а действията - без.

Фонът губеше цвета си, а хората - лицата,

избледняваха стремежите и увяхваха цветята.

Крайната точка беше адски близо и толкова далече,

отново битка - за пореден път търсачът сянката разсече.

Най-трудни са битките, когато си изправен срещу себе си!

Къде отиваш, когато непотребен си?

Дори на собственото си проклето съществуване,

когато си владетел, обречен на робуване,

когато си прекалено горд, за да склониш глава,

когато знаеш, че най-вероятно ще бъдеш победен, но с нож в гърба!

Когато всички казват "момче, това е дарба",

а твоят отговор е "просто МРЪСНА КАРМА"!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиян Ривери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...