15 nov 2008, 11:07

Мръсница

1.4K 0 17
 

МРЪСНИЦА

 

Колко пъти съм те молил

да се върнеш ти при мен?

Колко още ще оставам

в къщи сам и огорчен?

 

В началото се беше заблудила,

че имам повечко пари,

но после бързо си ме забравила:

не можеше да ме използваш ти.

 

Оказа се, че си една мръсница -

омайваш ти мъжете за пари,

накрая ги оставяш без стотинка,

изкусна си в твоите игри.

 

Но знай, ще дойде време,

когато ще се молиш ти

отново някой да те вземе,

но никой умен няма да те приюти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си е хубаво, даже! Искрено и лично!
    ПОЗДРАВИ и от мен!
    А, сега, като видях датата, какво стана после? ВърнА ли се?))
  • Какви приюти,какви 5лева...
    Шкафче,приятелю...не превръщай сърцето си в хан!Ама ха!
    Прегръдка от Враната!
  • не ми слагай думи в устата с тези реторични въпроси ... мъжкото е да помниш че си обичал тази жена ...дори в лъжа ...
  • Ама ти вярно си СМЕШКО. Според теб в какво се състои мъжкото?
    Да хванеш и да я пребиеш? Това е лесно, а после? Това как ще ме сгрее?

    Елишка, аз не публикувам стиховете си, за да получавам ласкави коментари. Правя това, защото тук може да ги прочетат повече хора, отколкото в моето село. Нямам възможност да го отпечатам, а и не искам. Това са излишни средства, хвърлени на вятъра. Както каза една млада поетеса, която гостува в предаването на Милен Цветков: Никой няма да си даде двата лева за име което не е чувал. Ако сложиш нещо голо - ще дадат и пет, нищо че съдържанието е боклук.
    Толкова мога и това чувствам, затова така и пиша. Ти като можеш по-добре, желая ти късмет!
    Благодаря на всички, които ме четат, независимо дали им харесва или не!
  • При толкова предупреждения и анализи, аз какво да ти кажа... Есента е ня прягя ня зимата и, като че е навяла тъга на много автори тук. Не подмина мен, не е подминала и теб. Ще грейне слънце, махни с ръка и чакай.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...