Nov 15, 2008, 11:07 AM

Мръсница

  Poetry » Love
1.4K 0 17
 

МРЪСНИЦА

 

Колко пъти съм те молил

да се върнеш ти при мен?

Колко още ще оставам

в къщи сам и огорчен?

 

В началото се беше заблудила,

че имам повечко пари,

но после бързо си ме забравила:

не можеше да ме използваш ти.

 

Оказа се, че си една мръсница -

омайваш ти мъжете за пари,

накрая ги оставяш без стотинка,

изкусна си в твоите игри.

 

Но знай, ще дойде време,

когато ще се молиш ти

отново някой да те вземе,

но никой умен няма да те приюти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много си е хубаво, даже! Искрено и лично!
    ПОЗДРАВИ и от мен!
    А, сега, като видях датата, какво стана после? ВърнА ли се?))
  • Какви приюти,какви 5лева...
    Шкафче,приятелю...не превръщай сърцето си в хан!Ама ха!
    Прегръдка от Враната!
  • не ми слагай думи в устата с тези реторични въпроси ... мъжкото е да помниш че си обичал тази жена ...дори в лъжа ...
  • Ама ти вярно си СМЕШКО. Според теб в какво се състои мъжкото?
    Да хванеш и да я пребиеш? Това е лесно, а после? Това как ще ме сгрее?

    Елишка, аз не публикувам стиховете си, за да получавам ласкави коментари. Правя това, защото тук може да ги прочетат повече хора, отколкото в моето село. Нямам възможност да го отпечатам, а и не искам. Това са излишни средства, хвърлени на вятъра. Както каза една млада поетеса, която гостува в предаването на Милен Цветков: Никой няма да си даде двата лева за име което не е чувал. Ако сложиш нещо голо - ще дадат и пет, нищо че съдържанието е боклук.
    Толкова мога и това чувствам, затова така и пиша. Ти като можеш по-добре, желая ти късмет!
    Благодаря на всички, които ме четат, независимо дали им харесва или не!
  • При толкова предупреждения и анализи, аз какво да ти кажа... Есента е ня прягя ня зимата и, като че е навяла тъга на много автори тук. Не подмина мен, не е подминала и теб. Ще грейне слънце, махни с ръка и чакай.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...