Nov 15, 2008, 11:07 AM

Мръсница

  Poetry » Love
1.4K 0 17
 

МРЪСНИЦА

 

Колко пъти съм те молил

да се върнеш ти при мен?

Колко още ще оставам

в къщи сам и огорчен?

 

В началото се беше заблудила,

че имам повечко пари,

но после бързо си ме забравила:

не можеше да ме използваш ти.

 

Оказа се, че си една мръсница -

омайваш ти мъжете за пари,

накрая ги оставяш без стотинка,

изкусна си в твоите игри.

 

Но знай, ще дойде време,

когато ще се молиш ти

отново някой да те вземе,

но никой умен няма да те приюти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много си е хубаво, даже! Искрено и лично!
    ПОЗДРАВИ и от мен!
    А, сега, като видях датата, какво стана после? ВърнА ли се?))
  • Какви приюти,какви 5лева...
    Шкафче,приятелю...не превръщай сърцето си в хан!Ама ха!
    Прегръдка от Враната!
  • не ми слагай думи в устата с тези реторични въпроси ... мъжкото е да помниш че си обичал тази жена ...дори в лъжа ...
  • Ама ти вярно си СМЕШКО. Според теб в какво се състои мъжкото?
    Да хванеш и да я пребиеш? Това е лесно, а после? Това как ще ме сгрее?

    Елишка, аз не публикувам стиховете си, за да получавам ласкави коментари. Правя това, защото тук може да ги прочетат повече хора, отколкото в моето село. Нямам възможност да го отпечатам, а и не искам. Това са излишни средства, хвърлени на вятъра. Както каза една млада поетеса, която гостува в предаването на Милен Цветков: Никой няма да си даде двата лева за име което не е чувал. Ако сложиш нещо голо - ще дадат и пет, нищо че съдържанието е боклук.
    Толкова мога и това чувствам, затова така и пиша. Ти като можеш по-добре, желая ти късмет!
    Благодаря на всички, които ме четат, независимо дали им харесва или не!
  • При толкова предупреждения и анализи, аз какво да ти кажа... Есента е ня прягя ня зимата и, като че е навяла тъга на много автори тук. Не подмина мен, не е подминала и теб. Ще грейне слънце, махни с ръка и чакай.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...