Далечна ти бях, някак безвредна.

Стоях там, на кръговото и  те гледах.

Но после ме отвя сирена в бездна

 на бързосмъртна нечия линейка

                                                         бледа.

И близка бях, по-скоро средно отстояваща

  задачи,  битовизми в  цифрени престилки.

И вечерите,  извинително позакъсняващи,

  ме парфюмираха с мемоарно търкани настилки.

Била съм  разстояние в живота ти,

  но бариерно-спусната  не ме премина.

                                                                         Върна.

Зави и спря, мушичка във окото ти

сега съм. Без сили във жена да се превърна.