Мушичка в окото
Далечна ти бях, някак безвредна.
Стоях там, на кръговото и те гледах.
Но после ме отвя сирена в бездна
на бързосмъртна нечия линейка
бледа.
И близка бях, по-скоро средно отстояваща
задачи, битовизми в цифрени престилки.
И вечерите, извинително позакъсняващи,
ме парфюмираха с мемоарно търкани настилки.
Била съм разстояние в живота ти,
но бариерно-спусната не ме премина.
Върна.
Зави и спря, мушичка във окото ти
сега съм. Без сили във жена да се превърна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ниела Вон Todos los derechos reservados
