Далечна ти бях, някак безвредна.
Стоях там, на кръговото и те гледах.
Но после ме отвя сирена в бездна
на бързосмъртна нечия линейка
бледа.
И близка бях, по-скоро средно отстояваща
задачи, битовизми в цифрени престилки.
И вечерите, извинително позакъсняващи,
ме парфюмираха с мемоарно търкани настилки.
Била съм разстояние в живота ти,
но бариерно-спусната не ме премина.
Върна. ...