25 oct 2009, 6:08

Муза 

  Poesía » Otra
399 0 3

Накриво се събуждам,

усмихната си лягам.

Светът ми се обръща

надолу със глава.

Коя е мойта муза,

на този миг, "сега",

когато се полюшвам

и пиша през нощта?

Еднакви думи спрягам,

а хиляди неща

премислям и отлагам.

Защо, когато срещнеш

за пръв път любовта,

се сбъдват всички глупости,

клишета и слова,

които инак дразнят,

са смешни и им махаш

неволно със ръка?

 

 

 

 

7.09.2009г.

white nights

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Диана, самият въпрос в края е в общи линии реторичен Нормално е, че се случва така,но докато не се случи не го осъзнаваш
  • Не ми харесва, никак.
  • Защото си мислила за това,мила или си била много съпричастна на други,които са ти говорили за себе си,а мисълта е велика сила.Контро-
    лирай мисленето си!Добре си го казала,но да е до тук!
Propuestas
: ??:??