Oct 25, 2009, 6:08 AM

Муза

  Poetry » Other
544 0 3

Накриво се събуждам,

усмихната си лягам.

Светът ми се обръща

надолу със глава.

Коя е мойта муза,

на този миг, "сега",

когато се полюшвам

и пиша през нощта?

Еднакви думи спрягам,

а хиляди неща

премислям и отлагам.

Защо, когато срещнеш

за пръв път любовта,

се сбъдват всички глупости,

клишета и слова,

които инак дразнят,

са смешни и им махаш

неволно със ръка?

 

 

 

 

7.09.2009г.

white nights

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Диана, самият въпрос в края е в общи линии реторичен Нормално е, че се случва така,но докато не се случи не го осъзнаваш
  • Не ми харесва, никак.
  • Защото си мислила за това,мила или си била много съпричастна на други,които са ти говорили за себе си,а мисълта е велика сила.Контро-
    лирай мисленето си!Добре си го казала,но да е до тук!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...