25 окт. 2009 г., 06:08

Муза

543 0 3

Накриво се събуждам,

усмихната си лягам.

Светът ми се обръща

надолу със глава.

Коя е мойта муза,

на този миг, "сега",

когато се полюшвам

и пиша през нощта?

Еднакви думи спрягам,

а хиляди неща

премислям и отлагам.

Защо, когато срещнеш

за пръв път любовта,

се сбъдват всички глупости,

клишета и слова,

които инак дразнят,

са смешни и им махаш

неволно със ръка?

 

 

 

 

7.09.2009г.

white nights

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Диана, самият въпрос в края е в общи линии реторичен Нормално е, че се случва така,но докато не се случи не го осъзнаваш
  • Не ми харесва, никак.
  • Защото си мислила за това,мила или си била много съпричастна на други,които са ти говорили за себе си,а мисълта е велика сила.Контро-
    лирай мисленето си!Добре си го казала,но да е до тук!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...