16 ago 2008, 12:00

Муза

778 0 1

Прописах. За това благодаря ти.
След дълга пауза бездарна,
днес всеки ред, написан на листа ми,
изпълнен е с възвърнатата дарба.

Благодарят извезаните редове,
чакали възкресение с години,
вярвали в вълшебните светове
на поутихналата ми Луна във Риби.

Благодаря ти, че пак музики, картини
превръщам в думи, напиращи да излеят
на душата моя лиричните синоними
и черните, раздиращи олицетворения.

Благодаря, но само за това.
Дойде със муза, ще си тръгнеш сам.
Влезе с вдъхновението в моята душа,
а после я срина. Не те искам вече там.


15.08.2008г.
гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До болка познато. Докосна ме стихът ти.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...