"Виж това"
каза тя
подаде ми игла
"С нея шия цветя
В моята коса
живее есента
златна е и бляска
това е моята окраска
Муза ме наричат
името ми шепнешком изричат
Обичам всичко що го има
дори и лютата зима
Идеи в теб ще посея
нежната песен на славея
И вълнение ти подарявам
да си казваш "полудявам"
И когато легнеш сред тревите
ще ми виждаш очите
Моите очи дълбоки и зелени
пазят прелетните премени
Тъй че в мен се влюби
Ако ще да те боли
Да съм муза най умея
да обичам и да пея"
Тъй ми каза мойта муза
целуна дясната ми буза
И в миг се изпари
тишина се възцари
Клепачите си аз повдигнах
и до извод че съм сам стигнах
Само в мен е мойта муза
И въображаемата ми буза