Mar 3, 2011, 12:19 PM

Муза

  Poetry
894 0 1

"Виж това"
каза тя
подаде ми игла
"С нея шия цветя
В моята коса
живее есента
златна е и бляска
това е моята окраска
Муза ме наричат
името ми шепнешком изричат
Обичам всичко що го има
дори и лютата зима
Идеи в теб ще посея
нежната песен на славея
И вълнение ти подарявам
да си казваш "полудявам"
И когато легнеш сред тревите
ще ми виждаш очите
Моите очи дълбоки и зелени
пазят прелетните премени
Тъй че в мен се влюби
Ако ще да те боли
Да съм муза най умея
да обичам и да пея"
Тъй ми каза мойта муза
целуна дясната ми буза
И в миг се изпари
тишина се възцари
Клепачите си аз повдигнах
и до извод че съм сам стигнах
Само в мен е мойта муза
И въображаемата ми буза

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....