20 feb 2018, 0:58

Муза 

  Poesía » Otra
452 1 4
Когато опитах Доброто да хвана,
тогава от мене избяга живота.
Останах без думи, приятели няма.
Дали е ирония? Пак съм самотен.
По по̀крива капе сълза. Не живея.
В ръцете студено сърце се топѝ.
Когато съм тъжен си мисля за нея,
и нашите минали, хубави дни.
Дали да я търся в стоманата сива,
в която от огън се леят слова?
Където дори и безброй самодиви,
мечтаят си пак да е цветен света. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??