thedac (Димитър Драганов)
873 1129
20.02.2018 г., 0:58 ч.

Муза 

  Поезия » Друга
417 1 4

Когато опитах Доброто да хвана,
тогава от мене избяга живота.
Останах без думи, приятели няма.
Дали е ирония? Пак съм самотен.

По по̀крива капе сълза. Не живея.
В ръцете студено сърце се топѝ.
Когато съм тъжен си мисля за нея,
и нашите минали, хубави дни.

Дали да я търся в стоманата сива,
в която от огън се леят слова?
Където дори и безброй самодиви,
мечтаят си пак да е цветен света.

Не мога да дишам. И краят е близо.
Докосвам ръката от сноп на любов.
Не спирам да пиша за моята муза,
която в сърцето ще пазя до гроб.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??