Муза
Когато опитах Доброто да хвана,
тогава от мене избяга живота.
Останах без думи, приятели няма.
Дали е ирония? Пак съм самотен.
По по̀крива капе сълза. Не живея.
В ръцете студено сърце се топѝ.
Когато съм тъжен си мисля за нея,
и нашите минали, хубави дни.
Дали да я търся в стоманата сива,
в която от огън се леят слова?
Където дори и безброй самодиви,
мечтаят си пак да е цветен света.
Не мога да дишам. И краят е близо.
Докосвам ръката от сноп на любов.
Не спирам да пиша за моята муза,
която в сърцето ще пазя до гроб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
