10 oct 2010, 21:53

Муза в криза

1.8K 0 29

Мечтаех си блажено, подир пладне -

хем в унес благ, хем с творческа нагласа,

но ето, че преди нощта да падне,

яви се Тя, а с Нея и Пегаса!

 

Дойде ми голичика, дори без риза –

по златна гривна само на ръката.

„Ва-а-ай- рекох си-аман от тая криза,

какво е сторила на Музата- горката”!

 

А иначе, така, добре изглежда –

осанката й... формичките... Всичко!

Пък на Пегаса, виснали крилата,

като големият мерак на чичко!

 

Помислих си:”Сега ще се разплаче!

Дали да не отскоча до битака,

за дрешка, все ще събера петаче”,

но тя набързо влезе във атака!

 

„Не искам повече да се излагам

с Пегаса – тая стара кранта!

От утре искам мерцедес да яхам –

по ми се връзва, някак си с таланта!

 

"Или за лимузина дай заявка -

от упор, някак, строго ме изгледа -

или подавам веднага оставка" -

и палаво намигна на съседа!

 

Пък аз си мислех, Музата ми щура

тъжи, че кризата не отминава,

а тя МИСкинката, дошла в натура,

защото модата била такава!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114600.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/d54dc32ddb88b8b14ea121457190bf76.gif" border="0" /></a>
  • ХА!!!

    ЖЕ-СТО-КО!!!

    Искрено се забавлявах!!!

    Много е яко!!!
  • нали зна6 че те чета с интерес,харесах
  • Ехх, страхотно е Тази палава Муза
  • Сигурно е било сън, кошмар някакъв...иначе не би писала така добре исега щяхме да четем ...съседа!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...