Муза в криза
Мечтаех си блажено, подир пладне -
хем в унес благ, хем с творческа нагласа,
но ето, че преди нощта да падне,
яви се Тя, а с Нея и Пегаса!
Дойде ми голичика, дори без риза –
по златна гривна само на ръката.
„Ва-а-ай- рекох си-аман от тая криза,
какво е сторила на Музата- горката”!
А иначе, така, добре изглежда –
осанката й... формичките... Всичко!
Пък на Пегаса, виснали крилата,
като големият мерак на чичко!
Помислих си:”Сега ще се разплаче!
Дали да не отскоча до битака,
за дрешка, все ще събера петаче”,
но тя набързо влезе във атака!
„Не искам повече да се излагам
с Пегаса – тая стара кранта!
От утре искам мерцедес да яхам –
по ми се връзва, някак си с таланта!
"Или за лимузина дай заявка -
от упор, някак, строго ме изгледа -
или подавам веднага оставка" -
и палаво намигна на съседа!
Пък аз си мислех, Музата ми щура
тъжи, че кризата не отминава,
а тя МИСкинката, дошла в натура,
защото модата била такава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
Тази палава Муза 
