9 nov 2014, 19:56

Музата

  Poesía » Otra
679 0 0

Да нямаш муза е наказание.

Сякаш празнина те е обзела.

За твореца липсата ù е страдание.

Орисница зла ли го е проклела?

За някой негов грях неволен,

за грешка, две или пък три?

Кой от него бил е недоволен

и на твореца не може да прости?

Любовта ли отблъснал е горкият,

та сега да му се връща така?

Или омраза във него се крие

предизвикана от любовта?

А дали той всъщност съзнава,

причината за паузата си?

Дали сам от музата бяга?

Но от нея бяга ли се ми кажи?!

Та музата е щастие неземно,

дар съдбовен, способност, мечта!

Пази това нещо свещено,

преди да те напусне тя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...