Музата

Да нямаш муза е наказание.

Сякаш празнина те е обзела.

За твореца липсата ù е страдание.

Орисница зла ли го е проклела?

За някой негов грях неволен,

за грешка, две или пък три?

Кой от него бил е недоволен

и на твореца не може да прости?

Любовта ли отблъснал е горкият,

та сега да му се връща така?

Или омраза във него се крие

предизвикана от любовта?

А дали той всъщност съзнава,

причината за паузата си?

Дали сам от музата бяга?

Но от нея бяга ли се ми кажи?!

Та музата е щастие неземно,

дар съдбовен, способност, мечта!

Пази това нещо свещено,

преди да те напусне тя!