28 feb 2012, 15:27

Музата-беглец

  Poesía » Otra
865 0 16

 

 

Избяга ми. Доволна ли си, мила?

В двуметровите преспи ли затъна?

За миг от поглед те изгубвам

и бяла смърт навярно те застигна...

 

А може би потопът те завлече

във мътно-буйните води и те удави,

или замръзнала си нейде в ледовете

и чакаш слънцето с лъчи да те погали?

 

Спокойно,  пролетта пристига!

На прага чука Баба Марта.

Е, вярно, тя е малко дива,

но аз те чакам, не разбра ли?

 

Цъфти живот!  След зимната летаргия

да сложим край на нашата депресия!

Е, не! Не може да си хванала алергия!

Как ще подсмърчаш и ще пишем с теб поезия?

 

И моля те, не ми се оправдавай,

че вече в ерата на Водолея

от катаклизми време не остава

при мене да се кротнеш вдъхновена...

 

 

28.02.2012.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • звучи познато този диалог
    със нея честичко и аз го водя.
    че боледува доста и в залог
    се уча на краката си да ходя

    поздравче!
  • Прекрасно е Сиси!Полетя пеперудке .Така те искам!Поздравления!
  • Такава е, лудетина...
  • Сиси, за теб и твоята муза и сърдечни поздрави:
    на 1 март
    в небето тръгнал облак бял
    и срещнал Слънчо с плащ червен
    здрависали се
    в този миг закичили небето
    с мартеничка бяла и червена
    за здраве и късмет
    за мир и берекет
    това са думичките на моята 68 годишна майка изречени по телефона за днешния празник -Честита Баба Марта на всички!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....