Музата-беглец
Избяга ми. Доволна ли си, мила?
В двуметровите преспи ли затъна?
За миг от поглед те изгубвам
и бяла смърт навярно те застигна...
А може би потопът те завлече
във мътно-буйните води и те удави,
или замръзнала си нейде в ледовете
и чакаш слънцето с лъчи да те погали?
Спокойно, пролетта пристига!
На прага чука Баба Марта.
Е, вярно, тя е малко дива,
но аз те чакам, не разбра ли?
Цъфти живот! След зимната летаргия
да сложим край на нашата депресия!
Е, не! Не може да си хванала алергия!
Как ще подсмърчаш и ще пишем с теб поезия?
И моля те, не ми се оправдавай,
че вече в ерата на Водолея
от катаклизми време не остава
при мене да се кротнеш вдъхновена...
28.02.2012.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Всички права запазени
