22 ago 2007, 19:38

Музата на демона-3

  Poesía
1K 0 10

   След лутане сред множество химери,
   демонът си легна уморен
   без музата, която да го стопли,
   от тоз живот напълно отегчен.
                                                                                                   

   Дори бутилката на масата остана пълна,
   със чашата до нея отлежал абсент,
   коварният обичаше да си попийва,
   а днес ни глътка, нито план зловещ.

   Така отмина доста време,
   в което демонът загуби своя лик,
   стана мил и отзивчив набожник,
   дори ожени се, роди му се и син.

   Прибираше се вечер рано,
   а на трапезата със топли ястия
   го посрещаше усмихнато детето
   и прелестно-добрата му жена.

   Тя като проститутките не бе красива,
   които някога той беше сътворил,
   но въпреки това обичаше я до полуда,
   защото във душата си бе неговият ореол.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...