Aug 22, 2007, 7:38 PM

Музата на демона-3

  Poetry
1.1K 0 10

   След лутане сред множество химери,
   демонът си легна уморен
   без музата, която да го стопли,
   от тоз живот напълно отегчен.
                                                                                                   

   Дори бутилката на масата остана пълна,
   със чашата до нея отлежал абсент,
   коварният обичаше да си попийва,
   а днес ни глътка, нито план зловещ.

   Така отмина доста време,
   в което демонът загуби своя лик,
   стана мил и отзивчив набожник,
   дори ожени се, роди му се и син.

   Прибираше се вечер рано,
   а на трапезата със топли ястия
   го посрещаше усмихнато детето
   и прелестно-добрата му жена.

   Тя като проститутките не бе красива,
   които някога той беше сътворил,
   но въпреки това обичаше я до полуда,
   защото във душата си бе неговият ореол.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...