Aug 22, 2007, 7:38 PM

Музата на демона-3

  Poetry
1.1K 0 10

   След лутане сред множество химери,
   демонът си легна уморен
   без музата, която да го стопли,
   от тоз живот напълно отегчен.
                                                                                                   

   Дори бутилката на масата остана пълна,
   със чашата до нея отлежал абсент,
   коварният обичаше да си попийва,
   а днес ни глътка, нито план зловещ.

   Така отмина доста време,
   в което демонът загуби своя лик,
   стана мил и отзивчив набожник,
   дори ожени се, роди му се и син.

   Прибираше се вечер рано,
   а на трапезата със топли ястия
   го посрещаше усмихнато детето
   и прелестно-добрата му жена.

   Тя като проститутките не бе красива,
   които някога той беше сътворил,
   но въпреки това обичаше я до полуда,
   защото във душата си бе неговият ореол.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...