Aug 22, 2007, 7:38 PM

Музата на демона-3

  Poetry
1K 0 10

   След лутане сред множество химери,
   демонът си легна уморен
   без музата, която да го стопли,
   от тоз живот напълно отегчен.
                                                                                                   

   Дори бутилката на масата остана пълна,
   със чашата до нея отлежал абсент,
   коварният обичаше да си попийва,
   а днес ни глътка, нито план зловещ.

   Така отмина доста време,
   в което демонът загуби своя лик,
   стана мил и отзивчив набожник,
   дори ожени се, роди му се и син.

   Прибираше се вечер рано,
   а на трапезата със топли ястия
   го посрещаше усмихнато детето
   и прелестно-добрата му жена.

   Тя като проститутките не бе красива,
   които някога той беше сътворил,
   но въпреки това обичаше я до полуда,
   защото във душата си бе неговият ореол.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...