Музата на демона-3
След лутане сред множество химери,
демонът си легна уморен
без музата, която да го стопли,
от тоз живот напълно отегчен.
Дори бутилката на масата остана пълна,
със чашата до нея отлежал абсент,
коварният обичаше да си попийва,
а днес ни глътка, нито план зловещ.
Така отмина доста време,
в което демонът загуби своя лик,
стана мил и отзивчив набожник,
дори ожени се, роди му се и син.
Прибираше се вечер рано,
а на трапезата със топли ястия
го посрещаше усмихнато детето
и прелестно-добрата му жена.
Тя като проститутките не бе красива,
които някога той беше сътворил,
но въпреки това обичаше я до полуда,
защото във душата си бе неговият ореол.
© Ивето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Странно, че не съм го намерил до сега, но стиха си заслужаваше. Доста изкривени идеи, в това е силата му ...
-
какви идеи само....
-
Интересно е!
Наистина ми хареса! -
Растеш, миличка,Иве, растеш мъдра и прекрасна.Чудесен е стихът ти.С обич.
-
Все по-добри стават твоите демони и стихове...Поздравления!
-
Невероятен стих,Иве!
Страхотна си,мила! -
Ивче, пишеш прекрасно!
Продължавай все така!
Много ти се радвам и силно те прегръщам! -
сладка история
имам няколко дребни забележки относно стила, може да звучи и по - добре, но ще ги премълча, за да не се загуби чара на творбата. -
Много интересно погледче от другата страна
на коварния!Браво!Поздрав! -
Хареса ми историята на "коварния"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
