22 авг. 2007 г., 19:38

Музата на демона-3

1K 0 10

   След лутане сред множество химери,
   демонът си легна уморен
   без музата, която да го стопли,
   от тоз живот напълно отегчен.
                                                                                                   

   Дори бутилката на масата остана пълна,
   със чашата до нея отлежал абсент,
   коварният обичаше да си попийва,
   а днес ни глътка, нито план зловещ.

   Така отмина доста време,
   в което демонът загуби своя лик,
   стана мил и отзивчив набожник,
   дори ожени се, роди му се и син.

   Прибираше се вечер рано,
   а на трапезата със топли ястия
   го посрещаше усмихнато детето
   и прелестно-добрата му жена.

   Тя като проститутките не бе красива,
   които някога той беше сътворил,
   но въпреки това обичаше я до полуда,
   защото във душата си бе неговият ореол.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...