Нощта рисуваше
контури на града.
И после палеше звезди,
да го погледа!
Стоях си аз във  стаята 
без светлина,
и са възторгвах сам аз,
като при победа...

Да смятам ли, че аз
до днеска съм живял
без тръпката на чутите акорди?!
Наистина, аз много
песнички съм пял,
но... бил съм просек,
през заключените порти!

Такава музика
до днеска
никъде не чух...
Не знаех, че такова Чудо
съществува?!
О, аз стоях несвесен
като сомнамбул...
И трябва да ви кажа,
бях отнесен!

  22.05.1975 г. София