8 мая 2013 г., 14:42

Музика...

Поэзия » Философская

505 0 0

Нощта рисуваше
контури на града.
И после палеше звезди,
да го погледа!
Стоях си аз във стаята
без светлина,
и са възторгвах сам аз,
като при победа...

Да смятам ли, че аз
до днеска съм живял
без тръпката на чутите акорди?!
Наистина, аз много
песнички съм пял,
но... бил съм просек,
през заключените порти!

Такава музика
до днеска
никъде не чух...
Не знаех, че такова Чудо
съществува?!
О, аз стоях несвесен
като сомнамбул...
И трябва да ви кажа,
бях отнесен!

22.05.1975 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬