May 8, 2013, 2:42 PM

Музика...

Poetry » Philosophical

502 0 0

Нощта рисуваше
контури на града.
И после палеше звезди,
да го погледа!
Стоях си аз във стаята
без светлина,
и са възторгвах сам аз,
като при победа...

Да смятам ли, че аз
до днеска съм живял
без тръпката на чутите акорди?!
Наистина, аз много
песнички съм пял,
но... бил съм просек,
през заключените порти!

Такава музика
до днеска
никъде не чух...
Не знаех, че такова Чудо
съществува?!
О, аз стоях несвесен
като сомнамбул...
И трябва да ви кажа,
бях отнесен!

22.05.1975 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0