4 ene 2012, 13:48

Музика

  Poesía » Otra
871 0 0


Денят започва  като сън

Отново съм готов да дам

Тръгвам сам по улиците вън

Няма как и днес да се предам

 

Всичко идва за да си отиде само тя остава пак

Всяка моя мисъл всеки мой копнеж от нея са белязани със знак

 

И знам че винаги ще е до мене дори да нямам нищо мое

Винаги до мен я помня по-силно е от обич но какво е  

 

Всеки може да я чувства близо в себе си дори

Но знам че тя е само моя

И моят пламък  в нея ще гори

 

Аз  винаги ще я обичам

Където и да бъда

„музика” – така аз моята любов наричам

Мойта обич моята душа присъда…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фи Орцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...