25 abr 2013, 17:42

Музика на канавата

770 0 2

Очите бавно давят се без дъх,

В ла бемол гасне последният нюанс

На дървената рамка насреща окачена,

Клавишник стар събира в дисонанс

Звуците на маслени бои,

Обагрящи пейзажа в мак червено,

Където няма музика на живо,

А само графика безмълвна и сломена.

 

Четката нанасяла стакато

Поля безкрай, в които погледът се губи,

Една соната свири в контражур,

От слънчевите дири променена,

Етюд за двама край сланата

На сутрешното майско утре,

Където графиката очертава

Пиано сред поля зелени.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...