Музика на канавата
Очите бавно давят се без дъх,
В ла бемол гасне последният нюанс
На дървената рамка насреща окачена,
Клавишник стар събира в дисонанс
Звуците на маслени бои,
Обагрящи пейзажа в мак червено,
Където няма музика на живо,
А само графика безмълвна и сломена.
Четката нанасяла стакато
Поля безкрай, в които погледът се губи,
Една соната свири в контражур,
От слънчевите дири променена,
Етюд за двама край сланата
На сутрешното майско утре,
Където графиката очертава
Пиано сред поля зелени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Иванов Всички права запазени
