22 ago 2014, 23:39  

Музика на Вечността

1.2K 3 12

Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци
същността ми -
превръщаха душата ми
във храм.
Такава музика -
неземна,
заливаща отвсякъде
мъгла.
Мъгла от звуци
розови и чисти.
Кристално слети
в тишина.
Повярвах искрено
в напева
на всяка точка
от огромния безкрай...
Във Залата на музиката
вгледан -
далеч от своя дом,
не чувствах край.
Самата Вечност
топло ме обгърна,
застинала навсякъде
край мен.
В хралупата ù
антрацитно черна
почувствах,
че съм прероден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Али! За всичко е виновен онзи сън, който никога няма да забравя и музиката, която чух в него. Тя още звучи в главата ми.

    Най-топъл поздрав!
  • Това състояние трудно може да се пресъздаде, все пак е неземно, но си успял! Благодаря за усещането и музиката!
  • Благодаря ти, Маги! Винаги си била много внимателна и добронамерена.
    За мен е чест да общувам с поет като теб.

    Поздрави и прегръдки!: Мисана
  • тази небесна музика и поезия докоснаха и мен..
    мисана, чете се със сърцето..
  • Благодаря ти, Милена! Нямам ни най-малка заслуга за написването на този стих. Просто съм записал един мой сън от 1986г., по време на който попаднах в Залата на музиката, намираща се в центъра на вселената и чух непостижимата за земляните музика. Трябваха ми цели 28 години, за да опиша преживяното. А музиката още звучи в мен. С удоволствие бих я предоставил за слушане, ако някой намери начин да я изведе вън от съзнанието ми.

    Сърдечен поздрав: Мисана

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...