22 ago 2014, 23:39  

Музика на Вечността

1.2K 3 12

Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци
същността ми -
превръщаха душата ми
във храм.
Такава музика -
неземна,
заливаща отвсякъде
мъгла.
Мъгла от звуци
розови и чисти.
Кристално слети
в тишина.
Повярвах искрено
в напева
на всяка точка
от огромния безкрай...
Във Залата на музиката
вгледан -
далеч от своя дом,
не чувствах край.
Самата Вечност
топло ме обгърна,
застинала навсякъде
край мен.
В хралупата ù
антрацитно черна
почувствах,
че съм прероден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Али! За всичко е виновен онзи сън, който никога няма да забравя и музиката, която чух в него. Тя още звучи в главата ми.

    Най-топъл поздрав!
  • Това състояние трудно може да се пресъздаде, все пак е неземно, но си успял! Благодаря за усещането и музиката!
  • Благодаря ти, Маги! Винаги си била много внимателна и добронамерена.
    За мен е чест да общувам с поет като теб.

    Поздрави и прегръдки!: Мисана
  • тази небесна музика и поезия докоснаха и мен..
    мисана, чете се със сърцето..
  • Благодаря ти, Милена! Нямам ни най-малка заслуга за написването на този стих. Просто съм записал един мой сън от 1986г., по време на който попаднах в Залата на музиката, намираща се в центъра на вселената и чух непостижимата за земляните музика. Трябваха ми цели 28 години, за да опиша преживяното. А музиката още звучи в мен. С удоволствие бих я предоставил за слушане, ако някой намери начин да я изведе вън от съзнанието ми.

    Сърдечен поздрав: Мисана

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...