22 ago 2014, 23:39  

Музика на Вечността

1.2K 3 12

Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци
същността ми -
превръщаха душата ми
във храм.
Такава музика -
неземна,
заливаща отвсякъде
мъгла.
Мъгла от звуци
розови и чисти.
Кристално слети
в тишина.
Повярвах искрено
в напева
на всяка точка
от огромния безкрай...
Във Залата на музиката
вгледан -
далеч от своя дом,
не чувствах край.
Самата Вечност
топло ме обгърна,
застинала навсякъде
край мен.
В хралупата ù
антрацитно черна
почувствах,
че съм прероден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Али! За всичко е виновен онзи сън, който никога няма да забравя и музиката, която чух в него. Тя още звучи в главата ми.

    Най-топъл поздрав!
  • Това състояние трудно може да се пресъздаде, все пак е неземно, но си успял! Благодаря за усещането и музиката!
  • Благодаря ти, Маги! Винаги си била много внимателна и добронамерена.
    За мен е чест да общувам с поет като теб.

    Поздрави и прегръдки!: Мисана
  • тази небесна музика и поезия докоснаха и мен..
    мисана, чете се със сърцето..
  • Благодаря ти, Милена! Нямам ни най-малка заслуга за написването на този стих. Просто съм записал един мой сън от 1986г., по време на който попаднах в Залата на музиката, намираща се в центъра на вселената и чух непостижимата за земляните музика. Трябваха ми цели 28 години, за да опиша преживяното. А музиката още звучи в мен. С удоволствие бих я предоставил за слушане, ако някой намери начин да я изведе вън от съзнанието ми.

    Сърдечен поздрав: Мисана

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...