22.08.2014 г., 23:39  

Музика на Вечността

1.2K 3 12

Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
невинно-сам.
Докосваха вълните-звуци
същността ми -
превръщаха душата ми
във храм.
Такава музика -
неземна,
заливаща отвсякъде
мъгла.
Мъгла от звуци
розови и чисти.
Кристално слети
в тишина.
Повярвах искрено
в напева
на всяка точка
от огромния безкрай...
Във Залата на музиката
вгледан -
далеч от своя дом,
не чувствах край.
Самата Вечност
топло ме обгърна,
застинала навсякъде
край мен.
В хралупата ù
антрацитно черна
почувствах,
че съм прероден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Али! За всичко е виновен онзи сън, който никога няма да забравя и музиката, която чух в него. Тя още звучи в главата ми.

    Най-топъл поздрав!
  • Това състояние трудно може да се пресъздаде, все пак е неземно, но си успял! Благодаря за усещането и музиката!
  • Благодаря ти, Маги! Винаги си била много внимателна и добронамерена.
    За мен е чест да общувам с поет като теб.

    Поздрави и прегръдки!: Мисана
  • тази небесна музика и поезия докоснаха и мен..
    мисана, чете се със сърцето..
  • Благодаря ти, Милена! Нямам ни най-малка заслуга за написването на този стих. Просто съм записал един мой сън от 1986г., по време на който попаднах в Залата на музиката, намираща се в центъра на вселената и чух непостижимата за земляните музика. Трябваха ми цели 28 години, за да опиша преживяното. А музиката още звучи в мен. С удоволствие бих я предоставил за слушане, ако някой намери начин да я изведе вън от съзнанието ми.

    Сърдечен поздрав: Мисана

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...