14 ago 2013, 18:52

Музика за душата

  Poesía
1.4K 0 3

Светъл лъч в душата ми.

Тон, пронизал сетивата ми.

Музика – в сърцето ми гори!

Приех страха и влязох смело в мрака,

а ето – светлина била си ти!

 

Като птица окрилена

разперих своите крила.

За миг бях твоя жрица,

пазителка на тайна красота...

 

В съзнанието ми скитаха портрети,

цветове, лица и силуети,

и черна сянка с маска на очите -

знам коя си, но сега сме трите.

 

Музиката е оръжието на душата...

Приех я за твореца на съдбата...

Тя е чудо, зов,

дълбок стон от някой ров.

От мрака ще направи светлина

и пак ще стигне хиляди сърца.

 

Потънах в този кратък миг -

не знаех тук ли съм или витая?

И след това последва моят вик.

Песента бе стигнала докрая... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Я Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...