14 ago 2013, 18:52

Музика за душата

  Poesía
1.4K 0 3

Светъл лъч в душата ми.

Тон, пронизал сетивата ми.

Музика – в сърцето ми гори!

Приех страха и влязох смело в мрака,

а ето – светлина била си ти!

 

Като птица окрилена

разперих своите крила.

За миг бях твоя жрица,

пазителка на тайна красота...

 

В съзнанието ми скитаха портрети,

цветове, лица и силуети,

и черна сянка с маска на очите -

знам коя си, но сега сме трите.

 

Музиката е оръжието на душата...

Приех я за твореца на съдбата...

Тя е чудо, зов,

дълбок стон от някой ров.

От мрака ще направи светлина

и пак ще стигне хиляди сърца.

 

Потънах в този кратък миг -

не знаех тук ли съм или витая?

И след това последва моят вик.

Песента бе стигнала докрая... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Я Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...