Музика за душата
Светъл лъч в душата ми.
Тон, пронизал сетивата ми.
Музика – в сърцето ми гори!
Приех страха и влязох смело в мрака,
а ето – светлина била си ти!
Като птица окрилена
разперих своите крила.
За миг бях твоя жрица,
пазителка на тайна красота...
В съзнанието ми скитаха портрети,
цветове, лица и силуети,
и черна сянка с маска на очите -
знам коя си, но сега сме трите.
Музиката е оръжието на душата...
Приех я за твореца на съдбата...
Тя е чудо, зов,
дълбок стон от някой ров.
От мрака ще направи светлина
и пак ще стигне хиляди сърца.
Потънах в този кратък миг -
не знаех тук ли съм или витая?
И след това последва моят вик.
Песента бе стигнала докрая...
