4 dic 2016, 20:47

Музикална кутия

  Poesía » Otra
1.5K 0 0

Поглеждам се в огледалото на слънце само.
Дори тогава все едно и също виждам и не го обичам.
Едно парче стъкло, забито с механизъм в мрамор,
повърхността ми гладка е и на нищо не приличам.

С ключе забито в кръста въртя се винаги в една посока.
Еднакво скучни са картините пред мен.
В тон с мелодия, започваща с висока нота
минава пак поредният, един и същи ден.

Как мразя тези силни, груби пръсти,
които с нетърпение завъртат ключа.
Едва проблясвам във звук последен
и завъртат ме отново преди да приключа.

Защо съм тук? Защо въртя се, а се правя, че танцувам?
...И всеки поглед безразлично минава през мен...
Едно прозрачно нещо в тази лъскава кутия
дефилира в кръг със стон дълбоко притаен.

Душата ми е тиха песен, но остава нечута.
Невидимо сърце възможно ли е да се счупи?
Защо си мисля, че съм нещо ценно под тази стъклена черупка?
Невидимо остава туй, що не може да се купи.

Ключът завърта се и музиката почва отначало.
Въртя се пак и ноти в мислите си нижа.
Едно парче стъкло безсмислено се залюляло,
в стремежа си в ритъм да се движи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nikolova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...