Поглеждам се в огледалото на слънце само.
Дори тогава все едно и също виждам и не го обичам.
Едно парче стъкло, забито с механизъм в мрамор,
повърхността ми гладка е и на нищо не приличам.
С ключе забито в кръста въртя се винаги в една посока.
Еднакво скучни са картините пред мен.
В тон с мелодия, започваща с висока нота
минава пак поредният, един и същи ден.
Как мразя тези силни, груби пръсти,
които с нетърпение завъртат ключа.
Едва проблясвам във звук последен
и завъртат ме отново преди да приключа. ...