22 jun 2007, 16:22

Музикантът

  Poesía
973 0 10

Дарява на слепия зрение
Раздава на гладния хляб и вода
Дарява на болния спасение
Спасява нещастника от тая тъга


Нашепва на лудия разум и мисъл
Подава на срутения на земята ръка
Придава на живота на самотния смисъл
Предлага на мечтателя и своята мечта


Пришива на падналия чифт крила (той литва)
Предлага на немия да го научи да изпее песен
Изрича тихо за прокълнатия молитва
Учи ги:  Като са заедно, дори и техния живот е лесен


А той самият ходи окъсан с китара през рамо
И сам моли за хляб и милостиня
Има свой свят на мечтите си само
И музика си има -  негова богиня

Музикантът на други надежда раздава
И само от своята музика той се нуждае
Да взема не иска, той само дарява
Човешкото щастие -  това е,  което желае

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още едно закъсняло благодаря за затрогващите ви думи!
  • Днес с голям интерес прочетох твоето творчество и съм очарована от таланта ти Неда!!!Ти си едно малко бижу,продължавай да се развиваш ,тръгнала си в правилна посока !!!Желая ти от сърце попътен вятър !!!Браво момиче радвам се ,че има такива тинейджъри като теб!!!
    Сърдечни поздрави!!!
  • Много хубав стих си сътворила!!!
    Поздрав и продължавай да ме радваш,мила!!!!
  • Ти си майстор на разказите, не се отчайвай... Но пък мерси много... Такова мнение от теб значи много... И благодаря за шестичката
  • Леле...велико е...
    тотално се отчайвам от стиховете си,като чета работите ти...
    "Музикантът на други надежда раздава
    И само от своята музика той се нуждае
    Да взема не иска, той само дарява
    Човешкото щастие - това е, което желае"

    Това е като написано от...даже няма точна дума за сравнение.
    като написано от теб самата,преди всичко.
    6

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...