22 июн. 2007 г., 16:22

Музикантът

975 0 10

Дарява на слепия зрение
Раздава на гладния хляб и вода
Дарява на болния спасение
Спасява нещастника от тая тъга


Нашепва на лудия разум и мисъл
Подава на срутения на земята ръка
Придава на живота на самотния смисъл
Предлага на мечтателя и своята мечта


Пришива на падналия чифт крила (той литва)
Предлага на немия да го научи да изпее песен
Изрича тихо за прокълнатия молитва
Учи ги:  Като са заедно, дори и техния живот е лесен


А той самият ходи окъсан с китара през рамо
И сам моли за хляб и милостиня
Има свой свят на мечтите си само
И музика си има -  негова богиня

Музикантът на други надежда раздава
И само от своята музика той се нуждае
Да взема не иска, той само дарява
Човешкото щастие -  това е,  което желае

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Още едно закъсняло благодаря за затрогващите ви думи!
  • Днес с голям интерес прочетох твоето творчество и съм очарована от таланта ти Неда!!!Ти си едно малко бижу,продължавай да се развиваш ,тръгнала си в правилна посока !!!Желая ти от сърце попътен вятър !!!Браво момиче радвам се ,че има такива тинейджъри като теб!!!
    Сърдечни поздрави!!!
  • Много хубав стих си сътворила!!!
    Поздрав и продължавай да ме радваш,мила!!!!
  • Ти си майстор на разказите, не се отчайвай... Но пък мерси много... Такова мнение от теб значи много... И благодаря за шестичката
  • Леле...велико е...
    тотално се отчайвам от стиховете си,като чета работите ти...
    "Музикантът на други надежда раздава
    И само от своята музика той се нуждае
    Да взема не иска, той само дарява
    Човешкото щастие - това е, което желае"

    Това е като написано от...даже няма точна дума за сравнение.
    като написано от теб самата,преди всичко.
    6

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....