20 mar 2008, 8:32

Музиката е моята религия

  Poesía
739 0 10

Музиката е моята религия
И стаята ми с горещ сух въздух
Е храм
Където прозорците са барикади
През които надничат само намръщени
Облаци не могли да се изплачат напълно през лятотo

 

Есен
Оранжево последно жужене
Въздишам във ехото на прашния ъгъл
Защото имаш повече думи от мен

 

Подстригах косата си
И я захвърлих в един шкаф
За да я опазя от големия град

 

Съблякох дрехите си
И гол напуснах света си
Сринах се токлова много
Този път
Толкова надолу пропаднах
Че само се моля да не предам вярванията си

 

И в прашния ъгъл
Който сега имам
Слънцето се отразява преди да умре
Устата ми са зашити
Но все още мога да викам

 

Все по-тихо
Все по-тихо...

 

Преди да залезе в отсрещния ъгъл
Лампата в оранжево свети
Отвържете ръцете ми
Аз вече за нищо не ставам
След като повече думи имаш от мене

 

19.03.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога чувствам,че живея заради музиката..Творя на музика(най-често Nightwish),тя разкрива моето АЗ!!!Без нея реалността никога няма да е толкова реална,а чувствата никога толкова истински и реално разкрити..Когато нямам думи да опиша моите чувства ,когато нямам сили да изрека и дума..Музиката говори вместо мен!
  • Със зашити устни и завързани ръце, остави се на словото, то развързва крилете ти.! Не се предавай! Словото е твоето спасение! И за много други също - твоето слово!
  • много си хубав с къса коса- подчертава интелигентноста ти -хубав стих-доказва че можещ, че не си на дъното
  • Приказно...потънах в този стих...
    с обич, Десислав.
  • Много силно.Страшно ми хареса. Поздрави с http://www.vbox7.com/play:236d899e

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...