20.03.2008 г., 8:32

Музиката е моята религия

742 0 10

Музиката е моята религия
И стаята ми с горещ сух въздух
Е храм
Където прозорците са барикади
През които надничат само намръщени
Облаци не могли да се изплачат напълно през лятотo

 

Есен
Оранжево последно жужене
Въздишам във ехото на прашния ъгъл
Защото имаш повече думи от мен

 

Подстригах косата си
И я захвърлих в един шкаф
За да я опазя от големия град

 

Съблякох дрехите си
И гол напуснах света си
Сринах се токлова много
Този път
Толкова надолу пропаднах
Че само се моля да не предам вярванията си

 

И в прашния ъгъл
Който сега имам
Слънцето се отразява преди да умре
Устата ми са зашити
Но все още мога да викам

 

Все по-тихо
Все по-тихо...

 

Преди да залезе в отсрещния ъгъл
Лампата в оранжево свети
Отвържете ръцете ми
Аз вече за нищо не ставам
След като повече думи имаш от мене

 

19.03.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога чувствам,че живея заради музиката..Творя на музика(най-често Nightwish),тя разкрива моето АЗ!!!Без нея реалността никога няма да е толкова реална,а чувствата никога толкова истински и реално разкрити..Когато нямам думи да опиша моите чувства ,когато нямам сили да изрека и дума..Музиката говори вместо мен!
  • Със зашити устни и завързани ръце, остави се на словото, то развързва крилете ти.! Не се предавай! Словото е твоето спасение! И за много други също - твоето слово!
  • много си хубав с къса коса- подчертава интелигентноста ти -хубав стих-доказва че можещ, че не си на дъното
  • Приказно...потънах в този стих...
    с обич, Десислав.
  • Много силно.Страшно ми хареса. Поздрави с http://www.vbox7.com/play:236d899e

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...