20 мар. 2008 г., 08:32

Музиката е моята религия

743 0 10

Музиката е моята религия
И стаята ми с горещ сух въздух
Е храм
Където прозорците са барикади
През които надничат само намръщени
Облаци не могли да се изплачат напълно през лятотo

 

Есен
Оранжево последно жужене
Въздишам във ехото на прашния ъгъл
Защото имаш повече думи от мен

 

Подстригах косата си
И я захвърлих в един шкаф
За да я опазя от големия град

 

Съблякох дрехите си
И гол напуснах света си
Сринах се токлова много
Този път
Толкова надолу пропаднах
Че само се моля да не предам вярванията си

 

И в прашния ъгъл
Който сега имам
Слънцето се отразява преди да умре
Устата ми са зашити
Но все още мога да викам

 

Все по-тихо
Все по-тихо...

 

Преди да залезе в отсрещния ъгъл
Лампата в оранжево свети
Отвържете ръцете ми
Аз вече за нищо не ставам
След като повече думи имаш от мене

 

19.03.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога чувствам,че живея заради музиката..Творя на музика(най-често Nightwish),тя разкрива моето АЗ!!!Без нея реалността никога няма да е толкова реална,а чувствата никога толкова истински и реално разкрити..Когато нямам думи да опиша моите чувства ,когато нямам сили да изрека и дума..Музиката говори вместо мен!
  • Със зашити устни и завързани ръце, остави се на словото, то развързва крилете ти.! Не се предавай! Словото е твоето спасение! И за много други също - твоето слово!
  • много си хубав с къса коса- подчертава интелигентноста ти -хубав стих-доказва че можещ, че не си на дъното
  • Приказно...потънах в този стих...
    с обич, Десислав.
  • Много силно.Страшно ми хареса. Поздрави с http://www.vbox7.com/play:236d899e

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...