7 jun 2008, 11:00

Мяра

824 0 3

                  М я р а

 

 

И като приключа аз съвсем със себе си,

със мисли, чувства и дела,

ще седнем двама с моята душа

и тя ще мери на везната.

 

Колко аз съм взел или повече съм дал,

къде сгреших и бях ли прав.

Кога аз паднах или издържах,

къде аз лазих или пък летях.

 

Ще бъде тя  и съдник, и палач.

Ще мери и ще съди,

ще мери и ще съди,

и палача ще повика тя накрая.

 

               Или пък БОГ!     

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Пелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поздравявам те за прекрасната идея...
    страхотен стих...съвестта...понякога забравяме
    за нея...но тя не ни забравя...никога...Браво!
  • собствената душа е най-строгият съдник, така е.
    само става тежко като съди и отсъжда твърде често и преди да 'приключа аз съвсем със себе си'.
    хубав, искрен стих.
  • Душа на везните...
    Интересен стих!
    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...