М я р а
И като приключа аз съвсем със себе си,
със мисли, чувства и дела,
ще седнем двама с моята душа
и тя ще мери на везната.
Колко аз съм взел или повече съм дал,
къде сгреших и бях ли прав.
Кога аз паднах или издържах,
къде аз лазих или пък летях.
Ще бъде тя и съдник, и палач.
Ще мери и ще съди,
ще мери и ще съди,
и палача ще повика тя накрая.
Или пък БОГ!
© Борислав Пелов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
