М я р а
И като приключа аз съвсем със себе си,
със мисли, чувства и дела,
ще седнем двама с моята душа
и тя ще мери на везната.
Колко аз съм взел или повече съм дал,
къде сгреших и бях ли прав.
Кога аз паднах или издържах,
къде аз лазих или пък летях.
Ще бъде тя и съдник, и палач.
Ще мери и ще съди,
ще мери и ще съди,
и палача ще повика тя накрая.
Или пък БОГ!
© Борислав Пелов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
