7.06.2008 г., 11:00

Мяра

826 0 3

                  М я р а

 

 

И като приключа аз съвсем със себе си,

със мисли, чувства и дела,

ще седнем двама с моята душа

и тя ще мери на везната.

 

Колко аз съм взел или повече съм дал,

къде сгреших и бях ли прав.

Кога аз паднах или издържах,

къде аз лазих или пък летях.

 

Ще бъде тя  и съдник, и палач.

Ще мери и ще съди,

ще мери и ще съди,

и палача ще повика тя накрая.

 

               Или пък БОГ!     

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Пелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздравявам те за прекрасната идея...
    страхотен стих...съвестта...понякога забравяме
    за нея...но тя не ни забравя...никога...Браво!
  • собствената душа е най-строгият съдник, така е.
    само става тежко като съди и отсъжда твърде често и преди да 'приключа аз съвсем със себе си'.
    хубав, искрен стих.
  • Душа на везните...
    Интересен стих!
    Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...