Бора-Бора (Борислав Пелов)
54 238
7.06.2008 г., 11:00 ч.

Мяра 

  Поезия » Философска
665 0 3

                  М я р а

 

 

И като приключа аз съвсем със себе си,

със мисли, чувства и дела,

ще седнем двама с моята душа

и тя ще мери на везната.

 

Колко аз съм взел или повече съм дал,

къде сгреших и бях ли прав.

Кога аз паднах или издържах,

къде аз лазих или пък летях.

 

Ще бъде тя  и съдник, и палач.

Ще мери и ще съди,

ще мери и ще съди,

и палача ще повика тя накрая.

 

               Или пък БОГ!     

 

© Борислав Пелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • поздравявам те за прекрасната идея...
    страхотен стих...съвестта...понякога забравяме
    за нея...но тя не ни забравя...никога...Браво!
  • собствената душа е най-строгият съдник, така е.
    само става тежко като съди и отсъжда твърде често и преди да 'приключа аз съвсем със себе си'.
    хубав, искрен стих.
  • Душа на везните...
    Интересен стих!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??