7.06.2008 г., 11:00

Мяра

833 0 3

                  М я р а

 

 

И като приключа аз съвсем със себе си,

със мисли, чувства и дела,

ще седнем двама с моята душа

и тя ще мери на везната.

 

Колко аз съм взел или повече съм дал,

къде сгреших и бях ли прав.

Кога аз паднах или издържах,

къде аз лазих или пък летях.

 

Ще бъде тя  и съдник, и палач.

Ще мери и ще съди,

ще мери и ще съди,

и палача ще повика тя накрая.

 

               Или пък БОГ!     

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Пелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздравявам те за прекрасната идея...
    страхотен стих...съвестта...понякога забравяме
    за нея...но тя не ни забравя...никога...Браво!
  • собствената душа е най-строгият съдник, така е.
    само става тежко като съди и отсъжда твърде често и преди да 'приключа аз съвсем със себе си'.
    хубав, искрен стих.
  • Душа на везните...
    Интересен стих!
    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...