Колко те обичам? В празнотата
нямам вече сили за отдаване.
С обич ще погълна тъмнината -
ти ще бъдеш някъде на края ù.
Свърши се... изтекло е сърцето
някъде по линиите на разума.
Аз ще си отида... Ти в ръцете ù
надали ще помниш, че ме има.
Колко те обичам? В метри... грамове?
Имаш ли представа за мерилото?
Щом ще балансирам и забравата - 
за да си спокоен на теглилката.
Колко струва всичко? И прегръдката,
дадена в часа преди разсъмване
някак за последно... като стъпките...
бавни и отмерени на тръгване.

Колко? Няма мяра за обичане
винаги е всичко... с малко повече.
Нищо, че е празно във очите ти.
Имам те. 
В душата ми разтворен си...