16 abr 2014, 21:55

Място и за мене

  Poesía
462 0 3

Живяхме си го тоз живот

и свойта нива си орахме.

В соленото на наш'та пот,

че смърхни сме - разбрахме.

 

А времето ни даде знак

да бъдем с тебе неразделни.

И заедно сме днеска пак,

макар че малко сме нефелни.

 

И Ако Господ е решил

по-рано, мила, да те вземе

(макар да знам, че е сгрешил)

оставам сам на земно стреме.

 

Отивай и ме чакай там

и Господ - знам - за мен ще вдене.

За да не бъда дълго сам,

издействай място и за мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Мисана!
    Благодаря, Санвали!
    Благодаря за посещението и оценките!
    Желая Ви здраве и взъхновения!Поздрави от мен!
  • Остави ме без думи, Никола!

    Поздрав!
  • Силна любов. Много мило поднесена. Сякаш с елемент от мита за Орфей и Евридика. Хареса ми, Никола и те поздравявам за написаното!: Мисана

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...