16 апр. 2014 г., 21:55

Място и за мене

456 0 3

Живяхме си го тоз живот

и свойта нива си орахме.

В соленото на наш'та пот,

че смърхни сме - разбрахме.

 

А времето ни даде знак

да бъдем с тебе неразделни.

И заедно сме днеска пак,

макар че малко сме нефелни.

 

И Ако Господ е решил

по-рано, мила, да те вземе

(макар да знам, че е сгрешил)

оставам сам на земно стреме.

 

Отивай и ме чакай там

и Господ - знам - за мен ще вдене.

За да не бъда дълго сам,

издействай място и за мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Мисана!
    Благодаря, Санвали!
    Благодаря за посещението и оценките!
    Желая Ви здраве и взъхновения!Поздрави от мен!
  • Остави ме без думи, Никола!

    Поздрав!
  • Силна любов. Много мило поднесена. Сякаш с елемент от мита за Орфей и Евридика. Хареса ми, Никола и те поздравявам за написаното!: Мисана

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...