Място и за мене
Живяхме си го тоз живот
и свойта нива си орахме.
В соленото на наш'та пот,
че смърхни сме - разбрахме.
А времето ни даде знак
да бъдем с тебе неразделни.
И заедно сме днеска пак,
макар че малко сме нефелни.
И Ако Господ е решил
по-рано, мила, да те вземе
(макар да знам, че е сгрешил)
оставам сам на земно стреме.
Отивай и ме чакай там
и Господ - знам - за мен ще вдене.
За да не бъда дълго сам,
издействай място и за мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
