27 ago 2007, 11:26

Мястото където не умрях

  Poesía
965 0 10
Бе приказно и странно,
на мокра пръст лежах.
Събудиха ме рано,
да тръгна не успях.

А исках още малко!
Докоснах я едва.
Красива бе,но жалко,
без мене отлетя.

Разхождах се в полето,
огледах се и спрях
на мястото където
за малко не умрях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това е едно от онези стихотворения, които като ги прочетеш, си казваш, много хубаво, много ми хареса, но не си напълно убеден, че си разбрал всичко... :>
  • Браво на тебе!
  • Трудно е от няколко голи и празни думи да създадеш смисъл, красота, чувство.Много хора се опитват напразно да го направят, мъчат се, но не могат.Ти успяваш с най-силните и красиви думи да рисуваш чувства.Продължавай, моля те.Не спирай да обичаш мрака
  • леле уникално е страхотно имаш супер талант!
  • Откриваш красота в смъртта, което е някак си вълнуващо и тъжно.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...