27 авг. 2007 г., 11:26

Мястото където не умрях

969 0 10
Бе приказно и странно,
на мокра пръст лежах.
Събудиха ме рано,
да тръгна не успях.

А исках още малко!
Докоснах я едва.
Красива бе,но жалко,
без мене отлетя.

Разхождах се в полето,
огледах се и спрях
на мястото където
за малко не умрях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • това е едно от онези стихотворения, които като ги прочетеш, си казваш, много хубаво, много ми хареса, но не си напълно убеден, че си разбрал всичко... :>
  • Браво на тебе!
  • Трудно е от няколко голи и празни думи да създадеш смисъл, красота, чувство.Много хора се опитват напразно да го направят, мъчат се, но не могат.Ти успяваш с най-силните и красиви думи да рисуваш чувства.Продължавай, моля те.Не спирай да обичаш мрака
  • леле уникално е страхотно имаш супер талант!
  • Откриваш красота в смъртта, което е някак си вълнуващо и тъжно.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...